Победители от фотоконкурс „Моята любима сграда“

Завърши младежката фотоинициатива „Скритите архитектурни съкровища“, част от дейностите по проект „Скритите архитектурни съкровища на Северна България“.

Ето кои са десетимата победители:

Кристън Пейчева, на 27 г.

„Често посещавам места в Северна България, тъй като имам роднини там. При последното си пътуване бях в град Враца, който ме омагьоса с красотите си. Особено впечатлена съм от „Кулата на Мешчиите“ ‒ исторически паметник, разположен в централната част на града, с характерна възрожденска архитектура. Сградата е построена през 19-ти век от заможни търговци (мешчии) и е била част от техния дом. Служела е също за наблюдение и защита. Тя символизира икономическата мощ и социалния статус на местните търговци по онова време.

Днес „Кулата на Мешчиите“ е не само архитектурен паметник, но и туристическа атракция, която привлича много посетители, желаещи да се запознаят с историята и културата на региона. Издигаща се високо над останалите сгради, тя предлага зашеметяваща гледка към града и околните планини.“

Кристиян Венелинов, на 29 г.

Килийно училище – с. Вълчитрън

„Килийните училища са били първите образователни институции в България, възникнали още през XVII век, най-често в манастири и църковни дворове, като част от усилията за запазване на българската култура и писменост. Основната функция на тези училища е била обучението на децата в четене, писане и религиозни знания, както и предоставяне на закрила.

Постройките, използвани за килийни училища, обикновено са били изключително скромни. Училищните стаи са били малки, с оскъдно обзавеждане. Светлината влизала през тесни прозорци, използвани са и свещи или светилници с газ.

Просветното дело във Вълчитрън има корени от средата на XIX век и играе важна роля в образованието и културата на селото. Първото училище в селото е създадено през 1847 г. Учебните занимания се провеждали в църковната килия. Все още нембила построена сградата на църквата, а само църковен параклис с две стаи – в едната се извършвали църковни обреди, а другата използвали за училище.“

Текстът е базиран на информация от книгата „История на село Вълчитрън" Роза Кучева Йорданова, 2008 г.

Божидар Веселинов Арабаджиев, 16 г.

„Художествената галерия се намира близо до Дунавската градина и винаги, когато се разхождам там, минавам покрай нея. Тя е много красива и представителна сграда с прекрасна озеленена алея отпред, с няколко скулптури и места за почивка. Построена е през 1892 г. в стил „късен сецесион“ от австрийския архитект Едвин Петрицки за педагогическо училище. Сега е паметник на културата с местно значение. На покрива има часовникова кула с часовников механизъм, който е от средата на XVIII век, производство на чешката фирма „Хайнц-Прага“, с четири циферблата, като всеки един сочи четирите посоки на света.

Като Художествена галерия сградата е открита на 3 март 1972 г. На 24 май 1986 г., под ръководството на проф. Светлин Русев в Силистра се открива общата художествена изложба „Човек и природа“. Тогава цялата сграда се обявява за Художествена галерия. В момента тя притежава изключително стойностна колекция от над 1500 творби в областта на живописта, графиката и скулптурата. На първия етаж се подреждат временни изложби на известни художници от Силистра, страната и чужбина, а на втория етаж е разположена постоянната експозиция, която включва едни от най-значимите творби на художници като Владимир Димитров – Майстора, Дечко Узунов, Златю Бояджиев, Светлин Русев, Васил Захариев, Найден Петков, Георги Чапкънов и др.

Галерията разполага с концертна зала с 50 места. Възстановен е и Клубът на художника, където се подреждат временни изложби. В този си вид Силистренската художествена галерия се е утвърдила като един истински дом на изобразителното изкуство. Затова и тя е моята любима сграда.“

Ибраим Али Емин, 18 г.

"Любимата сграда, която представям е на ДГ № 7 „Васил Левски“ - град Разград, чийто възпитаник съм и аз. Тя е построена през 1973 г. и се намира в ж.к. „Васил Левски“, като архитектурно е съобразена с общия изглед на квартала. Винаги съм се впечатлявал от нейните красиви сводове, местоположението ù и прекрасния зелен двор, където и самият аз съм играл.

Едната от снимките, които Ви изпращам, е от строежа на сградата и ми беше предоставена от директорката на детската градина г-жа Елена Трифонова."

Виктория Радославова Раднева, 15 г.

"Сградата, която ме вдъхнови за снимката, е построена в края на XIX век, като през годините в нея са се помещавали първата търговско-индустриална камара в България и Русенската обществена библиотека. Тази сграда е успяла да поддържа традициите, които са залегнали в основата на икономическите начинания след Освобождението. Фасадата й е величествена със своя часовник и елементи от бароковата архитектура."

Йолана Ивалинова, 25 г.

"Реших да участвам в конкурса с една есенна снимка, която направих наскоро. Къщата се намира във Видин, квартал „Възраждане". Още когато бях на 9-10 години, докато играехме из квартала, винаги ме е привличала. Какъв хубав балкон имаше тази сграда! Постоянно се питах кой живее там, има ли деца, за да си играя с тях и някой ден да ме поканят в прекрасния си дом. В моите очи тогава къщата изглеждаше огромна и специална. Представях си, че хората, които я обитават, са изтънчени аристократи и правят балове всеки месец. Е, не получих покана за бал, но до ден днешен, минавайки оттам, се възхищавам на прекрасния балкон. А къщата, и без помощта на детското въображение, е все още красива и специална."

Христо Емилов Анастасов, 17 г.

„Напълно реновираното старо училище е в сърцето на град Шабла и функционира като Зелен образователен център. Сградата е пътешествие във времето – възстановяването ѝ върна към живот уникална архитектура, скрити детайли и традиции от миналото. Тази емблематична постройка в моя роден град е една от любимите ми. Тя е отличен пример за това как една стара сграда може да заживее нов живот в модерния свят, без да губи автентичността си.

Зеленият център е „зелен“ неслучайно. Той е ключова дестинация за природолюбителите и за орнитолозите. Тук има възможност да си наемете оборудване за наблюдение на птици, за нощувка сред природата, както и екскурзовод за „Един приключенски ден в района на Шабла“. В центъра наистина можете да възстановите връзката си с природата, защото дворът представлява голям парк с две езера, местна растителност и красиви скулптури, където ще се радвате на уединение и тишина.

В Зеления център се провеждат редица културни и образователни събития, в част от които аз също съм взимал участие.“

Бони Катева Георгиева, 16 г.

"Сладкаровата къща в Свищов е архитектурен паметник, символ на възрожденското наследство и културната история на града. Известна още като „Къщата на Ганьо Сладкаров“ или „Къщата на соларите“, тя представлява внушителна каменна сграда, собственост на Николай и Коста Станчови и е служила като дом на известния търговец Танас Камарашина. Неговият принос за търговията в Свищов е значителен, а сградата му е играла важна роля в обществения живот. Къщата е използвана за административни цели, като в определен период е била седалище на гръцкото консулство, а впоследствие е служила и като турско съдилище. Архитектурно къщата принадлежи към типа планински арбанашки къщи.

Построена е като масивна, затворена към улицата и отворена към вътрешния двор, което осигурява сигурност и лично пространство. Първият етаж е бил предназначен за стопански и избени помещения, докато вторият е бил жилищна част. Декоративният дървен еркер над входа придава на фасадата уникален вид, разширявайки вътрешното пространство и осигурявайки гледка към улицата. През 1982 г. Сладкаровата къща е адаптирана за нуждите на Исторически музей – Свищов. Стените от необработен камък не само осигуряват здравина и устойчивост, но и помагат за запазване на топлината през зимата и прохладата през лятото – особеност, характерна за архитектурата на региона."

Даниел Русев, 18 г.

„През последните две години често ми се налагаше да пътувам до морската ни столица, където със семейството ми се разхождахме из централните части на града. Честа наша спирка беше именно Часовниковата кула, в която винаги се вглеждах ‒ дали заради уникалната ѝ архитектура, или пък имаше нещо друго. Сякаш времето беше спряло под сянката на 24-метровата постройка, опитваше се да ми каже нещо. Стоейки край алеята, с кулата от едната ми страна, а оживената градска тълпа ‒ от другата, си дадох сметка за изтичащото време, за следата, която оставяме след себе си.

Сава Димитриевич е инженерът, проектирал масивната постройка преди цели 135 години. Нещо ме подтикна да разбера повече за тази сграда, която мистериозно привличаше погледа ми толкова пъти.

Историята разказва, че в началото тя е служила като наблюдателница за пожарникарите, била е най-високата постройка в града и се е виждала от много далеч. Заедно с нея, Димитриевич проектира и тогавашната зала „Съединение“, където са се провеждали множество културни събития. А няколко години по-късно, възрожденеца Отон Иванов донася от чужбина часовниковия механизъм, който се явява „новото сърце“ на кулата. С нелеката задача да поддържа точността на механизма, се заемат няколко поколения специалисти. Значителен принос за това дело има Боян Николов, който посвещава живота си на мисията стрелките на часовника да са постоянен ориентир. Повече от 70 години „властелинът на времето“, както го наричат варненци, изкачва 80-те стъпала на кулата, полагайки усърдни грижи този „фар на времето“ да не заблуди никого. Николов е обявен за почетен гражданин на Варна, а след смъртта му, внукът му ‒ Християн Тилкиян, става продължител на делото часовникът да служи вярно на гражданите и гостите на града и до днес.

Не е ли вълнуващо! Да си бил част от толкова значимо дело, което надживява множество поколения след теб, извайвайки името ти в основите на зданието.“

Виктория Борисова, 20 г.

„Една от най-красивите стари къщи във Видин, известна като "Къщата с куклите" е построена през 1890 г. от занаятчията Ангел Юванов по проект на архитекта Тодор Върхота. Сградата, с площ от 130 кв. м., е служила за дом и работилница, а по-късно е използвана като библиотека и за детската асамблея "Знаме на мира". Наречена е "Къщата с куклите" заради четирите женски фигури на корнизите и покрива, изработени в стил, наподобяващ старогръцките музи, но със символика, свързана със строителството и изкуствата. Гледката от терасата ми към тази уникална сграда винаги ме вдъхновява – архитектурната ѝ красота и мистичните скулптури създават усещане за история и изящество, което те кара да погледнеш към миналото с възхищение.“

Всички победители ще получат грамота за участие, а фотографиите и историите към тях ще бъдат включени във фотоалбума „Архитектурни случки от Северна България“ и изложбата, която ще бъде показана във Видин. Скоро очаквайте подробности кога и къде ще можете да разгледате фотосите.

Фотоалбумът ще бъде предоставен на всички библиотеки и читалища в населениете места, включени в него.

С всеки от победителите ще се свържем персонално.

Проект „Скритите архитектурни съкровища на Северна България“ е финансиран от Министерство на младежта и спорта по Национална програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закон за хазарта (2023-2025). Идентификационен номер на договора: 25-00-31/17.09.2024 г.